fbpx

От време на време имаме нужда да излезем от безкрайния цикъл на отговорностите и проблемите, с които се сблъскваме ежедневно.

Всеки го прави по различен начин. Някои хора ходят на плуване, други излизат с приятели, трети пият алкохол. Тази година аз открих един хубав начин да разпусна и да не мисля за неприятни неща. Не го търсех. Не знаех, че имам нужда от него. Стана случайно. Хубава случайност, за която искам да ви разкажа.

Всичко започна с едно рекламно каре, което видях в списание. Привлече вниманието ми, защото на него имаше конче. Оказа се, че става въпрос за участие в спортни състезания заедно с незрящи в рамките на пет месеца. Не разбрах точно какво се иска от мен, но реших да се запиша. След като се запознахме се разделихме на двойки – доброволец с незрящ. Ани изтегли моето име и така станахме партньори в това предизвикателство.

Притеснението ми, че нямаме общи теми и как да я заговоря се изпари в момента, в който застанах до нея. Тя веднага подхвана разговора и се оказа, че не сме толкова различни и че с нея спокойно може да се говори за всичко. Въпреки, че не вижда, тя може да си представя, може да чувства и най-важното може да слуша. Това, от което има нужда Ани, е да се занимава с нещо, да работи, да се забавлява, да се среща с хора и други такива на пръв поглед прости неща.

Този т. нар проект “Парапетобой” има точно такава цел – хора със зрителни увреждания, да се почувстват равнопоставени, да създадат нови контакти и да участват в спортове, традиционно недостъпни за тях. Дисциплините, в които взехме участие са: стреляне с лък, каране на колело в тандем, яздене на кон, голбал и шоудаун. Като в последните две виждащите имахме маски на очите.

Относно целта на проекта, мисля че не само беше постигната, въпреки трудностите пред организаторите, но и внесе малко цвят в живота на всички, които бяхме част от него. Това е първата подобна иниациатива, в която взимам участие. Вече знам, че не е страшно и ще го направя пак.

Ето и малко снимки.

[one_second][/one_second] [one_second]20150712_101537[/one_second][one_second]Първата ни задача с Ани, в която, следвайки гласа на Ели (административен директор на фондация “Очи на четири лапи”), трябваше да стигнем до маса и да открием капачка с напипване. Очевидно е кой води![/one_second] [one_second]Едно ново преживяване за мен – стрелба с лък[/one_second]

 

 

[one_second]IMG_1440[/one_second] [one_second]IMG_1581[/one_second][one_second]Тук с Ани сме на състезанието по шоудаун.[/one_second] [one_second]Голбалът може да остави доста синьо-зелена болка по тялото ти. Говоря от личен опит :)[/one_second] [one_second] IMG_1802
[/one_second] [one_second] IMG_2071
[/one_second] [one_second]Иии караме колело, най-трудното и най-приятно подкарване на колело в живота ми.[/one_second] [one_second]Аз съм на кон.[/one_second]